>

вторник, 21 април 2020 г.

Amouage "Honour" for Womаn*

Здравейте,

"Мадам Бътерфлай" (Мадам Пеперуда). Историята, която тази опера на Джакомо Пучини разказва, изпълнена за първи път през 1904 година в "Ла Скала", се фокусира върху японска гейша на име Чио-Чио-Сан, живееща в Нагасаки, Япония.

Тя се омъжила за американски войник от ВМС (Военноморските сили) - Бенджамин Франклин Пинкертън. Мадам Пеперуда е на 15 години и се жени от изгода, след като губи баща си и бедността я връхлита, а Пинкертън - за да запълни времето си, докато намери истински подходяща американка, за която да се ожени повторно. Този брак по изгода се превърнал в нещо повече - Чио-Чио-Сан толкова се вълнувала, че ще напусне животът си на гейша и ще се омъжи за американец, че дори била готова да приеме християнството и да наруши древните японски традиции, заради което чичо й, глава на рода, я изгонва от дома си. Направила го. Но така или иначе - те се омъжили, а той нямал търпение да сключват брака и да се усамотят. Случило се, а той я убеждавал и убеждавал във връзката им.. Тя се влюбила. И дошло време Пинкертън да се върне в Америка. Заминал. Обещал да се върне пролетта.

Тя го чакала три години.. и дори родила негово дете. Без вест за него, надявала се той да се върне, вярвала в това и не желаела да се омъжи повторно и да му изневери. Било толкова тежко, че Сузуки, нейната прислужница, се молела на Буда господарката й да спре да плаче. Чакала го бавно и мъчително, не губила надежда, докато най-накрая той се появил - американският консул я уведомил, че той ще посети Нагасаки.. но Чио-Сан била толкова въодушевена, че посланикът нямал силите да й каже, че той ще се върне в новата си жена. Минало се време и мадам Пеперуда с бинокъл видяла кораб на пристанещото с името "Ейбрахам Линкълн". Радостта й била безмерна - украсила къщата, подготвила се за срещата. Посланикът, войникът и... новата му жена, Кейт, се появили пред дома на мадам Пеперуда. Тя не знаела, че те били там, за да отведат детето й и дошли с тази цел и надежда. А той пък не знаел, че тя го чакала така влюбено.. и не могъл да й го каже в очите и излязъл. Въодушевената Чио-Сан разбрала, че е предадена от мъжа си, заради който семейството й я отлъчило. Нещо в нея се счупило.

Огорчена, тя закрила очите на бебето, прегърнала го силно, сложило в скута му американски флаг, след което се самоубила с камата, с пробождане от която умира й нейният баща. „С чест умира този, който не може с чест да живее“, било гравирано на меча. Пинкертън чул какво се случи, нахълтал в стаята и видял безжизненото тяло на мадам Пеперуда. Облян в сълзи и угризения, той паднал на колене до тялото на японската си съпруга.

Вдъхновен от тази трагедия се ражда Honour за нея - ароматът на честта, лансиран през 2011 година от оманския нишов бранд Amouage. Един изискан и ллирически нишов аромат, за който ще ви споделя днес, роден от ръцете на Александра Карлин и Виолейн Колас.


Облечен в бяло и "Сваровски", той е епопея на истината, красотата и поетичната любов, която е обвита в неотекваща вечна скръб.

Бели цветя (тубероза, жасмин, гардения, момина сълза) разцъфват в него, обличайки ви в нежна, пудрена флорална феерия, наподобяваща булчинска рокля. Като чистата, истинска любов, за която не винаги има щастлив край, тази бяла градина цъфти и носи вечната си красота! Туберозата се усеща млечна и младежка, жасминът - пудрен и чувствен, момината сълза носи доза невинност, а гарденията като същинска цветна кралица засилва флоралното усещане в пирамидата. Без тежест, характерна за белите цветя и усещащи се жизнерадостни и по-младежки.

И изведнъж сред "лехите" бели цветя... изгрява тъмнината. Тамян. Тъмен, мистичен и мрачен, комбиниран с кожа, топла амбра и смолист дъх на смирна, носи мек привкус на дим, на отчаяние, на скръб. Ароматичните тъмни нотки сякаш надвисват зад жизнерадостта на белите цветя като вечната скръб по изгубената любов. И случайно или не, разцъфва още едно цвете: карамфил, познат от традициите ни като цветето, с което почитаме смъртта. Смирната и тамянът заиграват тъжен танц, зад който обаче не спират да личат красотата, невинноста и душата на истинската любов. Бяла и невинна като цвете.

Мек пипер и листа ревен също намират място сред ароматната опера, която разказва Honour.

Ако красотата и тъгата можеха да се обединят в едно ухание, това щеше да е то. Ухание за новата любов, за изгубената любов, за новото начало, на тежкото минало.. житейски аромат. Това е Honour. Един магичен парфюм, за който не са нужни много думи. Нужно е да го усетите. Да усетите любовта, енергията и сиянието му. Слънчевата и топлата му страна, изпълваща ви с жажда, щастие и любов... и да усетите страданието зад нея. Болката. Тъгата. Той е аромат-история. И същински като една опера, има няколко действия. Женствен, магнетичен, завладяващ, носещ чистотата, красотата и тъгата на цветята. И на Мадам Бътърфлай. Магичен и истински!

В ситуацията, в която се намираме, исках да ви разкажа за точно такъв аромат- който да ви плени, който да ви напомни за красотата на света, на любовта и на красивите емоции. Да напомни невиността на онези първични чувства, сред които и любовта, за които не говорим напоследък. Да носи спокойствие и чувственост, но.. да е нещо, което да не затвори очите ни за болката. Болката, която се случва около нас и която ще остави отпечатък върху нас завинаги. С плътният си шлейф, наситена ароматна същност и пленяаща пирамида, Honour е такъв аромат. Аромат, който има какво да ни разкаже, който познава и щастието, и трагедията.


До Honour за нея (100 ml. - 587 лв./ комплект с лосион за тяло: 744 лв. ) на Amouage у нас може да се докоснете в Salon Olfactive и The Circle. Ароматът се предлага и в мъжка версия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар