>

неделя, 13 март 2022 г.

N°1 de Chanel / Red Camellia Revitalizing Serum & Red Camellia Revitalizing Cream

Здравейте,

Внимание: този пост ще съдържа сериозни твърдения. Точно толкова сериозни, колкото Chanel са били, когато са създавали N°1 de Chanel: най-новата им цялостна гама за грижа за кожата.

N°1 de Chanel беше едно от нещата, които очаквах с такова нетърпение, каквото не съм имал за скорошно лансиране. А дори не съм най-големият почитател на Chanel!
Защо? От името, което само по себе си представлява силна заявка, до формулите, които бях проучил още преди продуктите да се лансират. Бях сигурен, че искам лицето ми да се "къпе" в N°1 de Chanel. И това се случи още в първия ден на февруари, когато гамата беше лансирана у нас в Pretty Shop.


неделя, 11 април 2021 г.

"Pansy" bu Lush*

Здравейте, 

И когато нещо се не събира в Instagram - мястото е тук!

Годината е 1993. Мястото е крайбрежното градче Пул в Англия. Там се ражда Pansy - за мен най-емблематичното ухание на Lush и онова, на което миришат техните магазини.. от метри. Той обаче не носи ДНК-то на Lush. Всъщност той е част от ДНК-то на Lush, защото се появява още преди Lush да съществува като бранд..


събота, 3 октомври 2020 г.

Elemis Pro-Collagen Rose Cleansing Balm* & Pro-Collagen Rose Hydro-Mist*

Здравейте, 

Rose power.. English rose power!

Английската роза - опияняваща, зелена и цветна. 
 Появил се като лимитиран продукт, Pro-Collagen Rose Cleansing Balm почистващия балсам на Elemis, съдържащ я, се превърна в световен бестселър и стана перманентен продукт на марката, водейки след себе си появата на колекция с роза за кожи, нежни като розови листенца. Ако не харесвате наситеният лавандулов аромат на обичайния и легендарен Pro-Collagen почистващ балсам (един от най-обсъжданите и популярни на пазара), то този с роза ще ви плени от първо ползване! Върховният му аромат на роза ме докосна от първо ползване и накара да полудея по него: няма такъв розов аромат! Пресъздадено е буквално уханието на роза все още неоткъсната от храста с красивата специфична цветна нотка, мека зеленина и дори намек на роса. Ухае на майска утрин в розовота долина, опияняващо е! Без етерична нотка, без ухание на розово масло, а само на цветчета, погалени от утринна роса на полето.. или в Бъкингамския дворец.

петък, 12 юни 2020 г.

Goutal Paris "Petite Cherie" EDT*

Здравейте,

Нека ви разкажа приказка за музика, аромати, любов и многопластовата Аник..

Малката Аник се ражда във френския град Екс ан Прованс в семейство на сладкар и домакиня, бивайки едно от осемте им деца. Като малка тя не обича нищо толкова, колкото обвиването на шоколади в сладки панделки. Това правела, докато в същото време свирила интензивно на пиано, подготвяйки се за голямата сцена и световна кариера, бивайки обещаващ млад талант, който всички забелязвали. В един момент обаче, заради напрежението и тежестта от очакванията на другите, които тя не припознавала като свои, Аник решила да загърби таланта си и тази си мечта, тъй като тя не била нейната..
Заминала в Лондон. Там била забелязана от известният фотограф Дейвид Бейли, определян от "Ройтерс" като "фотографът уловил свободния дух на 60-те години на 20 век".  Пред апарата му са заставали Пабло Пикасо, Джони Деп, Джак Никълсън, Джон Ленън, Мик Джагър и.. Аник. Бейли забелязал красивата и изтънчена френска фигура на пианистката, която улавяла магията на естествената красота, което довело до отвярянето на нова глава в историята на французойката: кариерата на модел. И в тази светлина тя печелила много, лесно и бързо.
Но Аник била прекалено интелигентна и рефлективна личност. Питала се "Как е възможно да изкарвам толкова лесно парите си?" и не можела да приеме този факт, затова отново решила да смени попрището си. Това довело до връщането й в Париж, където тя отворила антикварен магазин. Там срещнала мъж, влюбила се, което последвало с раздяла. Родила им се и дъщеря - Камил, която на Аник се наложило да отлежда сама.
Години по-късно обаче, по време на вечеря в Париж, тя срещнала ученическата си любов: 20 години по-късно. Алeн Mьоние бил цигулар, а още от Консерваторията, Аник обожавала да го слуша как свири. Щяла да го прави до края на краткия си, за съжаление, живот - омъжили се. Докато той се подготвял за големите си концерти вкъщи и свирил, тя обожавала да твори и да "свири" на своя инструмент: ароматите и ароматните масла. Чрез тях тя използвала ръцете си, на които им липсвало свиренето и така свирила и пишела творби, но с ароматни нотки.
Когато се върнала в Париж и отворила антикварния си магазин, той не потръгнал. Затворила вратата и на тази страница от нейния живот, но нова страница се отворила.. и то каква! Приятелка на Аник имала нужда от помощ: тя искала да отвори магазин и да създава домашни кремове за лице, базирани на растителни съставки. Аник с опита от детството си с шоколади работила върху дизайна на тези кремове, обвивала ги в панделки..  но това не било достатъчно. Двете търсили как да създата перфектния аромат за крем. Аник решила да помогне и заминала за Грас. Там се срещнала с парфюмериста Хенри Сорсана. В процеса на работа обаче, се родило нещо много повече от аромат за крем - родила се любовта на Аник към ароматите. Тя оставила всичко зад гърба си и в крайна сметка станала парфюмерист, в който парфюмен свят открила истинският си, крит с години талант. С много учене, работа и желание, тя усвоила майсторството в създаването на ароматни композиции.
През 1981 г., Аник създава първото си ухание - флорално-алдехидният Folavril, който съдържа неочаквана нотка на листа от домат. Малко по-късно се появява и иконичният и до днес аромат - L’Eau d’Hadrien, който сякаш безвременен, е носен и от жени, и от мъже и до днес, бивайки бестселър на бранда. Така се ражда "Annick Goutal Paris" - един от най-ценните нишови френски брандове.
Аник Гутал била първата жена, създател и глава на нишов бранд в света, днес превърнал се в едно от лицата на висшата френска парфюмерия. Бранд, в който Мадона, Никол Кидман, Леонардо ди Каприо, Сандра Бълок и кралски особи (сред които принцеса Даяна) се влюбват и който се превръща в номер 1 по продажби в бутици и луксозни вериги по целия свят, включително в САЩ.
През 1999 г. обаче се случило немислимото: едва на 53 години, Аник си заминала от този свят след дълга борба с рак на гърдата. Шокът бил голям, тя - в разцвета на способностите и бранда си, а дъщеря й тъкмо започвала да върви по стъпките й и се учила от нея. Но всъщност тя никога не си отишла, защото оставила завинаги ароматният отпечатък върху историята на парфюмерията. Отпечатък, който и до ден днешен е запазен, благодарение на онова малко момиче, което Аник гледала като самотна майка - Камил. Тя наследила бранда и заедно с Изабел Доайен, която от началото на парфюмния бранд била до майка й в работата, разработвайки съвместно парфюми, днес "Annick Goutal Paris" е все още един от най-търсените нишови брандове, пресъздаващи музикалните нотки в парфюмерията, но вече под името "Goutal Paris". Бранд, който пази душата и спомените на Аник. 

В парфюмите си, Аник Гутал сякаш оставя част от себе си, историята си и преживяванията си. От панделките, вързани въху флаконите, напомнящи детството и шоколадите, до композиции, създадени, за да уловят магията на френски пейзажи, моменти от живота на Аник и дори хора - като Eau de Camille, създаден в чест на дъщеря й, Sables, създаден за съпруга й и Petite Cherie, който улавя младежките години на Камил. Аромати, улавящи спомени от разходки, пътешествия и събития в живота на Аник, което Камил продължава и след смъртта й - за пример с Un Matin d’Orag, лансиран през 2009 година, улавящ спомена от бизнес среща в Токио, провела се в дъждовна и буреносна утрин.

В крайна сметка Аник не загърбила музиката. Просто пресъздавала нотите и свирила, но ароматно... Ароматите на Аник Гутал са музика за носа, която не се влияе от пазар, клиентски желания и комерсиалност, а само от магията на нотите (съставките), които образуват истински ароматни  композии.  "Goutal Paris"за мен са любов и каквото и да кажа - ще е малко. Но поне мога да се опитам да пресъздам тази любов, разказвайки ви за едно от последните ухания преди смъртта й, дело на самата Гутал: тоалетната вода Petite Cherie, създадена за младите жени и улавяща младостта на нейната дъщеря такава, каквато я вижда Аник Гутал.


неделя, 3 май 2020 г.

L'Occitane en Provence Invigorating Face and Eye Mask*

Здравейте,

Представете си, че сте в Прованс. Краят на лятото е. Времето е топло, обедното слънце все още напича силно, а свежата местна стока краси щандовете на различни локални френски производители. Плодове, зеленчуци, билки, лакомства... и буркани със сладко, напомнящо че есента идва.
Сякаш сред щандовете обаче се крие нещо, което не е точно сладко. Какво ли е?!

 Не, наистина апетитното съдържание на тази стъклена опаковка, подобна на тези на провансалските сладка, продаващи се по техните пазари, е прекалено изкушаващо! В него откриваме прясно намачкан пъпеш, който сякаш е объркан с домашен сметанов сладолед, за да се получи най-вкусното и приятно ухаещо лятно лакомство, което да ни разхлади! Така ухае и се усеща текстурата на новата 3-в-1 ободряваща маска с пъпеш за лице и очи на L'Occitane. Истинско провансалско удоволствие за всяко сетиво!


вторник, 21 април 2020 г.

Amouage "Honour" for Womаn*

Здравейте,

"Мадам Бътерфлай" (Мадам Пеперуда). Историята, която тази опера на Джакомо Пучини разказва, изпълнена за първи път през 1904 година в "Ла Скала", се фокусира върху японска гейша на име Чио-Чио-Сан, живееща в Нагасаки, Япония.

Тя се омъжила за американски войник от ВМС (Военноморските сили) - Бенджамин Франклин Пинкертън. Мадам Пеперуда е на 15 години и се жени от изгода, след като губи баща си и бедността я връхлита, а Пинкертън - за да запълни времето си, докато намери истински подходяща американка, за която да се ожени повторно. Този брак по изгода се превърнал в нещо повече - Чио-Чио-Сан толкова се вълнувала, че ще напусне животът си на гейша и ще се омъжи за американец, че дори била готова да приеме християнството и да наруши древните японски традиции, заради което чичо й, глава на рода, я изгонва от дома си. Направила го. Но така или иначе - те се омъжили, а той нямал търпение да сключват брака и да се усамотят. Случило се, а той я убеждавал и убеждавал във връзката им.. Тя се влюбила. И дошло време Пинкертън да се върне в Америка. Заминал. Обещал да се върне пролетта.

Тя го чакала три години.. и дори родила негово дете. Без вест за него, надявала се той да се върне, вярвала в това и не желаела да се омъжи повторно и да му изневери. Било толкова тежко, че Сузуки, нейната прислужница, се молела на Буда господарката й да спре да плаче. Чакала го бавно и мъчително, не губила надежда, докато най-накрая той се появил - американският консул я уведомил, че той ще посети Нагасаки.. но Чио-Сан била толкова въодушевена, че посланикът нямал силите да й каже, че той ще се върне в новата си жена. Минало се време и мадам Пеперуда с бинокъл видяла кораб на пристанещото с името "Ейбрахам Линкълн". Радостта й била безмерна - украсила къщата, подготвила се за срещата. Посланикът, войникът и... новата му жена, Кейт, се появили пред дома на мадам Пеперуда. Тя не знаела, че те били там, за да отведат детето й и дошли с тази цел и надежда. А той пък не знаел, че тя го чакала така влюбено.. и не могъл да й го каже в очите и излязъл. Въодушевената Чио-Сан разбрала, че е предадена от мъжа си, заради който семейството й я отлъчило. Нещо в нея се счупило.

Огорчена, тя закрила очите на бебето, прегърнала го силно, сложило в скута му американски флаг, след което се самоубила с камата, с пробождане от която умира й нейният баща. „С чест умира този, който не може с чест да живее“, било гравирано на меча. Пинкертън чул какво се случи, нахълтал в стаята и видял безжизненото тяло на мадам Пеперуда. Облян в сълзи и угризения, той паднал на колене до тялото на японската си съпруга.

Вдъхновен от тази трагедия се ражда Honour за нея - ароматът на честта, лансиран през 2011 година от оманския нишов бранд Amouage. Един изискан и ллирически нишов аромат, за който ще ви споделя днес, роден от ръцете на Александра Карлин и Виолейн Колас.