Goutal Paris "Petite Cherie" EDT*

Здравейте,

Нека ви разкажа приказка за музика, аромати, любов и многопластовата Аник..

Малката Аник се ражда във френския град Екс ан Прованс в семейство на сладкар и домакиня, бивайки едно от осемте им деца. Като малка тя не обича нищо толкова, колкото обвиването на шоколади в сладки панделки. Това правела, докато в същото време свирила интензивно на пиано, подготвяйки се за голямата сцена и световна кариера, бивайки обещаващ млад талант, който всички забелязвали. В един момент обаче, заради напрежението и тежестта от очакванията на другите, които тя не припознавала като свои, Аник решила да загърби таланта си и тази си мечта, тъй като тя не била нейната..
Заминала в Лондон. Там била забелязана от известният фотограф Дейвид Бейли, определян от "Ройтерс" като "фотографът уловил свободния дух на 60-те години на 20 век".  Пред апарата му са заставали Пабло Пикасо, Джони Деп, Джак Никълсън, Джон Ленън, Мик Джагър и.. Аник. Бейли забелязал красивата и изтънчена френска фигура на пианистката, която улавяла магията на естествената красота, което довело до отвярянето на нова глава в историята на французойката: кариерата на модел. И в тази светлина тя печелила много, лесно и бързо.
Но Аник била прекалено интелигентна и рефлективна личност. Питала се "Как е възможно да изкарвам толкова лесно парите си?" и не можела да приеме този факт, затова отново решила да смени попрището си. Това довело до връщането й в Париж, където тя отворила антикварен магазин. Там срещнала мъж, влюбила се, което последвало с раздяла. Родила им се и дъщеря - Камил, която на Аник се наложило да отлежда сама.
Години по-късно обаче, по време на вечеря в Париж, тя срещнала ученическата си любов: 20 години по-късно. Алeн Mьоние бил цигулар, а още от Консерваторията, Аник обожавала да го слуша как свири. Щяла да го прави до края на краткия си, за съжаление, живот - омъжили се. Докато той се подготвял за големите си концерти вкъщи и свирил, тя обожавала да твори и да "свири" на своя инструмент: ароматите и ароматните масла. Чрез тях тя използвала ръцете си, на които им липсвало свиренето и така свирила и пишела творби, но с ароматни нотки.
Когато се върнала в Париж и отворила антикварния си магазин, той не потръгнал. Затворила вратата и на тази страница от нейния живот, но нова страница се отворила.. и то каква! Приятелка на Аник имала нужда от помощ: тя искала да отвори магазин и да създава домашни кремове за лице, базирани на растителни съставки. Аник с опита от детството си с шоколади работила върху дизайна на тези кремове, обвивала ги в панделки..  но това не било достатъчно. Двете търсили как да създата перфектния аромат за крем. Аник решила да помогне и заминала за Грас. Там се срещнала с парфюмериста Хенри Сорсана. В процеса на работа обаче, се родило нещо много повече от аромат за крем - родила се любовта на Аник към ароматите. Тя оставила всичко зад гърба си и в крайна сметка станала парфюмерист, в който парфюмен свят открила истинският си, крит с години талант. С много учене, работа и желание, тя усвоила майсторството в създаването на ароматни композиции.
През 1981 г., Аник създава първото си ухание - флорално-алдехидният Folavril, който съдържа неочаквана нотка на листа от домат. Малко по-късно се появява и иконичният и до днес аромат - L’Eau d’Hadrien, който сякаш безвременен, е носен и от жени, и от мъже и до днес, бивайки бестселър на бранда. Така се ражда "Annick Goutal Paris" - един от най-ценните нишови френски брандове.
Аник Гутал била първата жена, създател и глава на нишов бранд в света, днес превърнал се в едно от лицата на висшата френска парфюмерия. Бранд, в който Мадона, Никол Кидман, Леонардо ди Каприо, Сандра Бълок и кралски особи (сред които принцеса Даяна) се влюбват и който се превръща в номер 1 по продажби в бутици и луксозни вериги по целия свят, включително в САЩ.
През 1999 г. обаче се случило немислимото: едва на 53 години, Аник си заминала от този свят след дълга борба с рак на гърдата. Шокът бил голям, тя - в разцвета на способностите и бранда си, а дъщеря й тъкмо започвала да върви по стъпките й и се учила от нея. Но всъщност тя никога не си отишла, защото оставила завинаги ароматният отпечатък върху историята на парфюмерията. Отпечатък, който и до ден днешен е запазен, благодарение на онова малко момиче, което Аник гледала като самотна майка - Камил. Тя наследила бранда и заедно с Изабел Доайен, която от началото на парфюмния бранд била до майка й в работата, разработвайки съвместно парфюми, днес "Annick Goutal Paris" е все още един от най-търсените нишови брандове, пресъздаващи музикалните нотки в парфюмерията, но вече под името "Goutal Paris". Бранд, който пази душата и спомените на Аник. 

В парфюмите си, Аник Гутал сякаш оставя част от себе си, историята си и преживяванията си. От панделките, вързани въху флаконите, напомнящи детството и шоколадите, до композиции, създадени, за да уловят магията на френски пейзажи, моменти от живота на Аник и дори хора - като Eau de Camille, създаден в чест на дъщеря й, Sables, създаден за съпруга й и Petite Cherie, който улавя младежките години на Камил. Аромати, улавящи спомени от разходки, пътешествия и събития в живота на Аник, което Камил продължава и след смъртта й - за пример с Un Matin d’Orag, лансиран през 2009 година, улавящ спомена от бизнес среща в Токио, провела се в дъждовна и буреносна утрин.

В крайна сметка Аник не загърбила музиката. Просто пресъздавала нотите и свирила, но ароматно... Ароматите на Аник Гутал са музика за носа, която не се влияе от пазар, клиентски желания и комерсиалност, а само от магията на нотите (съставките), които образуват истински ароматни  композии.  "Goutal Paris"за мен са любов и каквото и да кажа - ще е малко. Но поне мога да се опитам да пресъздам тази любов, разказвайки ви за едно от последните ухания преди смъртта й, дело на самата Гутал: тоалетната вода Petite Cherie, създадена за младите жени и улавяща младостта на нейната дъщеря такава, каквато я вижда Аник Гутал.

Представете си овошна градина, позеленяла от току-що изникналата трева, над която градина кръжат птички и пчели, омаяни от цъфтящите крушови дървета, чиито цветове ухаят красиво. Пролетна, зелена картина, в която се носи цветния мирис на цветчетата на овошните дървета. В тази градина стои млада жена в разцвета на силите си със сияща енерия и излъчване: тя откъсва сочна круша от едно от по-ранните сортове дървета, която круша е топла от слънчевите лъчи, леко зачервена от едната страна, следствие на слънцето, но по-зелена от другата, която е останала на сянка. Узряла, но не напълно, тази круша напомня момичето, което я откъсва: вече не е дете, но още и не напълно жена, пред която стои целият живот. От нея зависи какво ще посее, отгледа и обере като плодове на живота..

Зад тези крушови дървета изникват розови храсти, в които ярко червени рози напомнят съвършенната женственост, носейни пудреното си ухание във въздуха. Младата жена е пленена и се насочва към тях, държейки още крушата в ръцете си.

За да стигне до там обаче, тя трябва да премине през свежата пролетна трева, отъпвайки я,  което освобождава нейния зелен аромат. Онова разкошно ухание на окосена трева и съвършена свежест.

Докато тя върви, насред кръката на младата дама се забелязват окапали, ранни и сочни праскови, които ви идва да съберете от земята, за избършете в блузата и да захапете вкусно, както правехме като бяхме деца в двора на баба. Някои - зелени, съборени от вятъра, носен от пролетните бури, други - узрели, но преждевременно окапали от тежестта си и доузрели върху земята, тези праскови носят своята сочна, плодова и вкусна ароматна следа.

Тази дама не е просто фикция в главата ми. Тази дама може да сте вие, пръскайки се с Petite Cherie, защото това, което прочетохте горе, е именно той. Сладък, младежки, сочен, зелен, плодов и улавящ магията на онова време - пролетта, хваната в хватка между зимата и лятото. На онзи период в живота, в който не си нито дете, нито възрастен - а предстои да узреееш като сочните круши и падналите зелени праскови. В които слънчевите лъчи на свободата се усещат..
Като сезон в бутилка е Petite Cherie. И като жена: млада, сякаш влизаща сега в живота. Като Камил - музата на Аник Гутал, когато го създава в чест на дъщеря си, докато води безмилостна битка с рака, който в крайна сметка я побеждава без време, но не успява да пребори вдъхновението й.

Petite Cherie тоалетната вода носи уханието на сочни праскова и крушка, полети с фина сладка ванилия, аромат на окосена трева и красива, цъфтява пудрена роза. Но тя далеч не е това: тя е сякаш музикална композиция за младостта - историята на онази млада жена в овошната градина, изсвирена, изпята и уловена ароматно. Така, както само Аник Гутал може. Този, както и останалите аромати на "Goutal Paris" не са просто съставки, пирамиди и парфюмни композиции. Те са музикални композиции, ароматни песни и дори цели представления, уляващи спомени, възгледи, мечти и събития, оставили отпечатък в живота на една майка и една дъщеря, запечатали ги завинаги чрез веднъж "изсвирени" аромати на пазара и позволили на нас, потребителите, да усетим това. Да се пренесем в овошната градина. Да се пренесем в буреносната утрин в Токио. Да се пренесем в детството, когато късахме виолетки на мама. Да се пренесем в биографията на Гутал, която нито една биографична книга не би описала така, както магията на ароматите и нейната майсторска парфюмна ръка, запечатала тези спомени чрез уханния цветя, плодове и молекули.

Ароматите на "Goutal Paris" и тяхнте парфюми у нас ще откриете в магазините за нишова парфюмерия "Salon Olfactive" и в "The Circle"  (Сердика Център), където може да се докоснете до тези парфюмни симфонии.
"Petite Cherie" уханието (100 мл. EDT - 269 лв.) се предлага в EDP (eau de parfum) и EDT (eau de toilette) версия, предлагащи се във флакони от 50 мл. и 100 мл.