Нека ви разкажа приказка за музика, аромати, любов и многопластовата Аник..
Малката Аник се ражда във френския град Екс ан Прованс в семейство на сладкар и домакиня, бивайки едно от осемте им деца. Като малка тя не обича нищо толкова, колкото обвиването на шоколади в сладки панделки. Това правела, докато в същото време свирила интензивно на пиано, подготвяйки се за голямата сцена и световна кариера, бивайки обещаващ млад талант, който всички забелязвали. В един момент обаче, заради напрежението и тежестта от очакванията на другите, които тя не припознавала като свои, Аник решила да загърби таланта си и тази си мечта, тъй като тя не била нейната..
Заминала в Лондон. Там била забелязана от известният фотограф Дейвид Бейли, определян от "Ройтерс" като "фотографът уловил свободния дух на 60-те години на 20 век". Пред апарата му са заставали Пабло Пикасо, Джони Деп, Джак Никълсън, Джон Ленън, Мик Джагър и.. Аник. Бейли забелязал красивата и изтънчена френска фигура на пианистката, която улавяла магията на естествената красота, което довело до отвярянето на нова глава в историята на французойката: кариерата на модел. И в тази светлина тя печелила много, лесно и бързо.
Но Аник била прекалено интелигентна и рефлективна личност. Питала се "Как е възможно да изкарвам толкова лесно парите си?" и не можела да приеме този факт, затова отново решила да смени попрището си. Това довело до връщането й в Париж, където тя отворила антикварен магазин. Там срещнала мъж, влюбила се, което последвало с раздяла. Родила им се и дъщеря - Камил, която на Аник се наложило да отлежда сама.
Години по-късно обаче, по време на вечеря в Париж, тя срещнала ученическата си любов: 20 години по-късно. Алeн Mьоние бил цигулар, а още от Консерваторията, Аник обожавала да го слуша как свири. Щяла да го прави до края на краткия си, за съжаление, живот - омъжили се. Докато той се подготвял за големите си концерти вкъщи и свирил, тя обожавала да твори и да "свири" на своя инструмент: ароматите и ароматните масла. Чрез тях тя използвала ръцете си, на които им липсвало свиренето и така свирила и пишела творби, но с ароматни нотки.
Когато се върнала в Париж и отворила антикварния си магазин, той не потръгнал. Затворила вратата и на тази страница от нейния живот, но нова страница се отворила.. и то каква! Приятелка на Аник имала нужда от помощ: тя искала да отвори магазин и да създава домашни кремове за лице, базирани на растителни съставки. Аник с опита от детството си с шоколади работила върху дизайна на тези кремове, обвивала ги в панделки.. но това не било достатъчно. Двете търсили как да създата перфектния аромат за крем. Аник решила да помогне и заминала за Грас. Там се срещнала с парфюмериста Хенри Сорсана. В процеса на работа обаче, се родило нещо много повече от аромат за крем - родила се любовта на Аник към ароматите. Тя оставила всичко зад гърба си и в крайна сметка станала парфюмерист, в който парфюмен свят открила истинският си, крит с години талант. С много учене, работа и желание, тя усвоила майсторството в създаването на ароматни композиции.
През 1981 г., Аник създава първото си ухание - флорално-алдехидният Folavril, който съдържа неочаквана нотка на листа от домат. Малко по-късно се появява и иконичният и до днес аромат - L’Eau d’Hadrien, който сякаш безвременен, е носен и от жени, и от мъже и до днес, бивайки бестселър на бранда. Така се ражда "Annick Goutal Paris" - един от най-ценните нишови френски брандове.
Аник Гутал била първата жена, създател и глава на нишов бранд в света, днес превърнал се в едно от лицата на висшата френска парфюмерия. Бранд, в който Мадона, Никол Кидман, Леонардо ди Каприо, Сандра Бълок и кралски особи (сред които принцеса Даяна) се влюбват и който се превръща в номер 1 по продажби в бутици и луксозни вериги по целия свят, включително в САЩ.
През 1999 г. обаче се случило немислимото: едва на 53 години, Аник си заминала от този свят след дълга борба с рак на гърдата. Шокът бил голям, тя - в разцвета на способностите и бранда си, а дъщеря й тъкмо започвала да върви по стъпките й и се учила от нея. Но всъщност тя никога не си отишла, защото оставила завинаги ароматният отпечатък върху историята на парфюмерията. Отпечатък, който и до ден днешен е запазен, благодарение на онова малко момиче, което Аник гледала като самотна майка - Камил. Тя наследила бранда и заедно с Изабел Доайен, която от началото на парфюмния бранд била до майка й в работата, разработвайки съвместно парфюми, днес "Annick Goutal Paris" е все още един от най-търсените нишови брандове, пресъздаващи музикалните нотки в парфюмерията, но вече под името "Goutal Paris". Бранд, който пази душата и спомените на Аник.
В парфюмите си, Аник Гутал сякаш оставя част от себе си, историята си и преживяванията си. От панделките, вързани въху флаконите, напомнящи детството и шоколадите, до композиции, създадени, за да уловят магията на френски пейзажи, моменти от живота на Аник и дори хора - като Eau de Camille, създаден в чест на дъщеря й, Sables, създаден за съпруга й и Petite Cherie, който улавя младежките години на Камил. Аромати, улавящи спомени от разходки, пътешествия и събития в живота на Аник, което Камил продължава и след смъртта й - за пример с Un Matin d’Orag, лансиран през 2009 година, улавящ спомена от бизнес среща в Токио, провела се в дъждовна и буреносна утрин.
В крайна сметка Аник не загърбила музиката. Просто пресъздавала нотите и свирила, но ароматно... Ароматите на Аник Гутал са музика за носа, която не се влияе от пазар, клиентски желания и комерсиалност, а само от магията на нотите (съставките), които образуват истински ароматни композии. "Goutal Paris"за мен са любов и каквото и да кажа - ще е малко. Но поне мога да се опитам да пресъздам тази любов, разказвайки ви за едно от последните ухания преди смъртта й, дело на самата Гутал: тоалетната вода Petite Cherie, създадена за младите жени и улавяща младостта на нейната дъщеря такава, каквато я вижда Аник Гутал.
